Важни акценти

Групов психотерапевтичен процес, онлайн

Важна част от процеса на психотерапия, са взаимоотношенията в група. Те помагат да се изгради собствен образ, оглеждайки се в очите на повече от един човек.

Понякога, дори само присъствието на другите, ни кара да се съизмерваме, търсим и изпитваме критериите си за правилно, неправилно, добро, лошо, нормално, ненормално, смислено, безсмислено и т.н., което действа разширяващо на кръгозора и ни задвижва напред. Също ни дава възможност, да намерим здравословния баланс, между обективната и нашата, субективна истина, така че да се чувстваме добре и същевременно да сме приети от средата си.

Работата в група, още дава възможност да споделим и валидираме автентичните си усещания, чувства и емоции и да се свържем посредством тях. Това ни прави видяни, действителни, реални. Слушайки, споделянията на другите участници, ни помагат да се почувстваме принадлежни, с общи проблеми, трудности и радости, което влияе на усещането ни за спокойствие, отпускане, сигурност и нормалност.

Груповата подкрепа и усещането за заедност в напредъка, ни дава стабилност и е незаменим мотиватор към промяната. Средата е защитена от правила, за чието спазване се следи стриктно от психотерапевт, който ръководи процеса и е отговорен за автентичността и съответността на реакциите си, както и динамиката в групата, в посока лечение на травмите и духовно израстване.

Сдружение "С любов към психичната болест" е онлайн пространство за взаимопомощ и развитие. Дейностите и групите ни са безплатни, от нас за нас. Насочени са към хора с психична болест, с психично здравни проблеми и такива, които са избрали да са лично отговорни за себе си, живота си, развитието си, така че да сме горди да се наречем българи. Болестта, неистината е част от всеки от нас, опознавайки я, вече имаме избор, да обичаме и да сме щастливи!

Срещите се провеждат онлайн през зуум, необходимо е да имате заредено устройство, камера и микрофон.


Какво е психотерапия и как се разпознава добрия терапевт

Психотерапията е процес даващ човещина, приемане и липса на очакване към травмирания човек да бъде друг, да знае. Психотерапевта е този, който е отговорен да бъде автентичен и съответен в реакциите си, чрез което се случва и лечението. Постепенно се изгражда връзка между терапевта и клиента. Важно е част от процеса да включва и групово взаимоотношение, в което да има и възможност човека да валидира автентичните си чувства и емоции, да осъзнае и изгради образа си пред другите, да се фокусира и върху взаимоотношенията с тях.

За всеки човек е необходим различен подход, който да се използва в работата с него. Грижата за човека води специалиста, в изборите му. Пътя е цяло приключение, а резултата, винаги - важен.

Най - основното е терапевта да е преработил своята травма и да се е свързал със собствените си усещания, емоции и чувства и да отреагира човешки, но не като "страничен наблюдател, изслушващ и съпричастен на теб, който си по- слаб от мен, който съм стабилен и ти помагам", а да присъства и преживява тук и сега с човека и да отреагира автентично.

Всичко е тук и сега. Всеки носи своята травма със себе си. Травмата не е случка някога, някъде, но не сега. Тя е мястото докъдето стигаме и не можем да минем напред във всичко, до което се докоснем, за да достигнем пълнота. Тя се възпроизвежда пак и пак всеки ден във важните за човека моменти(не в бягствата), с близки, когато обича, когато му пука, също и в терапия я "слага на масата" между двама ни и не можем да минем напред. Тя се разиграва тук и сега между мен и него, в нашите взаимоотношения. И е важно терапевта да остане стабилен, да не се уплаши, да знае какво прави и да е изцяло присъстващ и съответен в реакциите си. Това е лечението в травмата. От там нататък се върви подкрепящо с човека, тъй като този нов начин на живот не му е познат, губи контрола, на който е свикнал да разчита.

В началото е плах и уплашен и има усещането, че нищо не може и за пръв път вижда света и върви в него. Просто старите модели на поведение спират да работят. Пътя към тях е прекъснат между нас в терапия. Излезли са всички емоции произлизащи от това. Човека си е дал сметка какво прави и това какво му отнема. Като се поуспокои всичко се подрежда и само надгражда. Постигнатото досега в живота не се губи, просто стъпва на нови правила. Когато е готов тръгва сам и идва за сверка или за отработване на нещо ново, което му е излязло, ако има нужда.

Има и хора, които цял живот не стават готови да минат напред и бягат и шикалкавят и се правят на велики, манипулират, четкат терапевта и го карат да отиде на този път, където са те, в комфортната им зона. Несъзнавано, не с лошо, просто някога този подход е бил единствения възможен за оцеляване. Не за живот и щастие, за оцеляване и предпазване от болката. За жалост в комфортната зона няма порастване и понякога съпротивите са толкова силни, на човека или на семейната система, че нищо не може да се направи.

Личността на терапевта е от първостепенно значение. Трябва да е осъзнат за момента и общата картина, мъдър, със стабилно формирани, добри ценности и морал, които здраво да отстоява и доказва със себе си и живота, който самият той води. Не бива да е зависим от работата си и е важно да може да усеща и прекратява неработещите взаимоотношения с клиенти. В противен случай, те могат да станат и опасни за човека и обкръжението му, като биват използвани за легитимиране на нездравото поведение и задържане на контрола върху нездравата ситуация в семейната система, например. Прекратяването на терапията от страна на терапевта, в този случай, пак е работа с човека и води до емоции и трансформация у него. Някой после се връщат и вече е друго. Други търсят "по-добър" терапевт и пак и пак.


За свободата, истината, изборите и ценностите!

Във всеки момент ние избираме между доброто и злото. Дори когато си мислим, че не правим избор, избираме. Избираме дори с мимолетни наши действия, на пръв поглед изглеждащи съвсем добронамерени или незначителни. Всички те тихомълком заявяват избора ни. Всички те променят пътечката, посоката, хората, с които вървим. Всички те задвижват определена сила във вселената. На доброто или на лошото. На живота или на смъртта.

Илюзия е, че всеки наш избор влияе само на нас. Тук и сега, ако сме сами - в някакъв изчистен илюзорен вариант, този избор може да изглежда неутрален, но спрямо хората и събитията, в които участваме, смисъла като цяло, избора задължително повлиява по добър или лош начин. В момента, в който си помислим, че сме сами, независими и самодостатъчни, спираме да съществуваме и се преживяваме като нереални. Идва страх и смърт. Преносно, а често дори и буквално след време, на душата, на тялото.

По пътя срещаме чужди избори, които отреагираме или с които се свързваме и чрез едното или другото повлияваме. Към добро или лошо, към живота или смъртта. Дори когато времето на един избор е изтекло, тъй като смисъла му се е променил, ако останем бездействени да върнем смисъла или да променим избора, той се превръща от добър в лош или обратно и ни провежда в посока към живота или към смъртта.

Всички тези избори са на везната или на доброто или на злото. Другото е невъзможно, просто защото везната е имплантирана дълбоко вътре в нас и няма почивен ден. Не спира да тегли и е абсолютно безпогрешна и безпощадна. Можем да отложим, като се правим, че не усещаме какво ни казва, но не можем да сме в мир! И това също е избор, но към лошото и смъртта. По простата причина, че живота ни не спира да тече и не чака, никога.

Често ако сме се отклонили повече от здравото търсим някой, който да ни одобри или ако може поне да сме заедно в този избор, за да ни поолекне малко. За съжаление ИЛИ слава богу, не можем да излъжем себе си.

Свободата е възможността да правим избори в доброто, в истината, в обичта към другите и общата ценност, към живота като цяло и да ги отстояваме. В противен случай вътрешната ни съвест ни наказва и плащаме прескъпо! Със себе си!

И дори когато изглежда, че не сме избрали, всъщност избираме!


Защо психотерапията не работи?

Всички ние имаме нужда да преодолеем травмите си и привличаме хора и ситуации, така че това да се случи и в същото време, се стараем така да живеем, че да избегнем трансформацията, защото ни е трудна.

Терапията има смисъл и работи единствено, когато сме в трудното, непознатото, в травмата. Това означава, че трябва да сте излезли от зоната на комфорт и да вървите пътя на промяната.

Често идват хора на терапия, които имат неприятни симптоми и искат те да изчезнат. Такива са от зависимости, депресия, тревожност, автоимунни заболявания, паник атаки, окр и т.н. до психични болести. За да се излекува човек, трябва да промени това, което го е разболяло. Колкото повече отива към болестта, толкова съпротивите са били големи, за да се избере болестта пред здравето.

В този момент се очаква от терапевта да помогне на човека. Терапевта обаче не може да тръгне вместо него да прави промяната. Единствено казва кое не е наред, показва знаците за това и върви с човека, към осъзнаване на причината. Започва се едно лъжене и пробване(несъзнавано разбира се, докато не му бъде показано да го види и осъзнае), човека да заобиколи по различни пътища, както прави с хората около себе си и живота си, но пак да не мине през травмата. Често, за съжаление, това е всъщност и истинската причина да тръгне на терапия. Да легитимира още малко, стигналото вече до невъзможност положение у дома, например.

Да се мине през травмата е трудно и болезнено. Човек не може сам да го направи. Сам травмата не може да си провокира. Тя излиза на яве при свързването. Все едно да се съпротивлява и напътства, отреагира емоционално, сам със себе си. Това става здраво и го има и него, когато "порастне". В травмата ме няма мен, защото мен е болка.

Разбира се терапията тръгва с нужда от време да се усети терапевта, да се изгради връзка, емоционална връзка, дълбока, да му стане важно на човека.

Травмата пречи на дълбокото свързване с живота, с хората. Травмата пречи на връзката с реалността. Пречи и в свързването с терапевта, но той знае какво да направи, за да се мине от там и да се прокара път, защото той самият се е научил да го прави със себе си, с близките си, с живота си. Научил се е да прокарва път към любовта, независим от целия спектър емоции и конфликти по него. Не защото терапевта е над нещата, напротив. Гори в емоциите и конфликта, но те не го събарят, а са част от пътя и помагат да се стигне до любовта. Научил се е и кога не може да се изгради връзка по този начин, към този момент и също и да го отреагира здраво.

Поради всички тези причини създадох Сдружение "С любов към психичната болест". Това е онлайн пространство за взаимопомощ и свързване със себе си и другите. Там се оглеждаме в другите, но истински, без маските, а с житейските си трудности и радости. Там, в присъствието на другите трудно крием реалността от себе си. Това ни дава възможност да се валидираме и растем, да разбираме причината на симптомите, които имаме и пътя до разрешаването им. Помагаме си с обратни връзки и заедност в истината на реалността. Градим заедност в здравето. Виж целите на сдружението.

По същите причини и нуждата да се преодолеят съм включила две активни медитативни практики, които са много важни, в седмичния график . Те представляват пространство и възможност на сигурно място, всеки у дома, но заедно с терапевт и група от хора, които също търсят себе си, човек да се усети, себе си и това, което му пречи да е здрав и щастлив. Тялото е реалността, която не можем да отречем и заобиколим. Във връзката с тялото разбираме кое как се усеща и се чувства и с какво е свързано. Как се отреагира. Не става бързо. Иска време, постоянство, системност за чести срещи със себе си. Както порастването. Тук обаче, всеки пораства себе си сам, в границите, които са нужни, за да порастне и терапевта поставя. Всеки от нас е най-добрият лечител на себе си, защото усещайки сигналите на тялото си, си дава точното лекарство за тях.

Важно е всеки да изгради структура, която да дава стабилност и да води към развитие, да разчитате на себе си. Това означава срещата със себе си в практиките да бъде ежедневна или достатъчно честа, за да започнете да се доверявате и разчитате на тази връзка. За целта тук и тук сме поставили линк към музиките за практиките, за самостоятелна работа. В двете практики, в групата по графика за седмицата, ще можете да получавате обратна връзка за процеса ви. Важно е часовете, в които са поставени практиките в графика, ориентировъчно да запазите и при самостоятелната работа.

Сред целия този път, който човек върви идват и травмите за отработване. Някой, нямат нужда от специално отработване в лична терапия, освен това в групите. Други имат. Аз лично нямаше да се справя без терапевта ми. Много се мъчих докато издрапам от депресията и поема чист въздух живот. Но, далеч не всеки е така.

Как се усеща края? Накрая човек обича и е благодарен. И всъщност там е и началото.