Здравейте! Аз съм Елиса и водя групата "Йога за здраве" в сдружението.

Още от малка прекарвах времето си сама, отделена от другите деца. После като пораснах и станах възрастна бях по-голямата част от живота си в самота. И някъде по пътя си срещнах Ани, която повярва в мен, че аз мога да живея добре като се свързвам с хората с любов и приемане на себе си и другия. Още помня първата ни среща. Тя ме погледна с любов и топлота в погледа, а аз се подразних от това. И след това заедно завървяхме по пътя на любовта към себе си и другите. Този път го вървя все още, но виждам и усещам, че промяната може да се случи, стига да я поискаме и с правилната помощ. Благодаря ти, Ани!

Родена съм във Варна. Майка ми е българка, а баща ми е турчин, роден в България. Дълги години живях, отричайки турския си произход. Сега осъзнавам, че всъщност това да съм отраснала между две култури е най-голямото ми богатство. Коренът ми е моята връзка със земята, тялото и прародителите ми. Почитам ги и им се прекланям, защото съм тук благодарение на тях. Тук съм да споделя историята си и с други хора в подобна на моята ситуация. И заедно да излекуваме и заздравим родовете си. Защото само здравите корени ни дават енергията за промяна и развитие.

Започнах да практикувам йога през 2014г в Хелзинки, Финландия, където живея и сега. След като открих йога, разбрах, че призванието ми е да служа на хората като я споделям с тях. Сертифициран йога преподавател съм. Имам частна практика, в която водя групови и индивидуални йога часове. Организирам и тематични йога събития.

Йога лекува душата, ума и тялото ни. Когато започнах да практикувам редовно, йога се превърна в светлинката в тунела за мен. Беше студена, тъмна зима във Финландия и не виждах смисъл в живота си. Дълбоко в себе си йога е духовна практика. Чрез нея заздравих тялото и ума си. Станах по-дисциплинирана. Започнах да се себепознавам повече и да разграничавам кое в живота ми е важно и кое пречи на развитието ми. Йога промени начина ми на живот, мисленето ми. На физическо ниво тялото става силно, гъвкаво, стабилно. На ниво ум, чувстваме притихване, спокойствие и вътрешен мир. Съзнанието се избистря и ние интуитивно разбираме и откриваме личната си истина.

Ще се радвам да ви разкрия света на йога и заедно да усетим лечебната й сила.

Работя със сърце и душа и ме е грижа! Подхождам с уважение и внимавам в човека. Всеки има свои знаци, които го водят. "Притихвайки", ги слушаме заедно и ги следваме. Вярвам, че във всеки човек има нещо, което дреме и чака да бъде открито. И тогава се случва магията идва желанието за споделеност, любовта.

Ходенето на психотерапия е като да пренапиша първите години от живота си. Но в една осъзната възраст. Да спра автоматизма на възпитанието, примера, който ми е даден у дома и в социума и да си дам шанс да избирам, кое е добре за мен да използвам и кое не, в съответния момент и ситуация и да се уча там където не ми е показано, а после и да се впускам да творя моят път, моят свят, себе си. Но не как да е, а припомняйки си гласа на сърцето и чистото детско любопитство и плам и връщайки се към природата и корена, за да стъпя на здраво и да се оттласна силно, за да надградя и продължа.

Психотерапевт съм с голяма индивидуална практика. Завършила съм психологично консултиране във ВСУ "Черноризец Храбър" гр. Варна. Преминала съм четиригодишно психотерапевтично обучение в Български институт по неорайхианска аналитична психотерапия в гр. София, психотелесна школа с над 20 годишна история в България. Институтът е акредитиран през 2012 г. от Европейската асоциация по психотелесна терапия и реакредитиран през 2019 г. Сертифицирана съм да работя като психотерапевт след години лична психотерапия и супервизии от водещи психотерапевти. Завършила съм обучителен курс мотивационно интервюиране, за мотивиране на хора амбивалентни към промяната. Години наред съм работила групово и индивидуално с хора с психични заболявания на дълбинно ниво, с цел личностово развитие и промяна в посока към здравото. Имам забележителни постижения в работата си с тях, супервизирани и успоредно консултирани с психиатър. При психичните болести лекарят психиатър е задължителен и е здравата основа, върху която започва да работи психотерапията.

Психотерапията също е и придобиване на умения за щастлив живот, здраве и любов, удовлетворение и себеосъществяване. Всяко едно умение е възможно да бъде придобито. Важно е човек да е готов да влага време, усърдие, усилия, постоянство, дисциплина. Когато има прекъсване и невъзможност търсим причината и работим с нея.

Интересувам се от психосоматика и уча тези, с които работя на езика й. Чета астрология като хоби. Вярвам в бог, и в това че има някакъв по висш смисъл, от който сме част и е важно да сме благодарни за дадения ни живот и да достигнем до същинската си вътрешна страст и радост. Ценител съм на българските обичаи, традиции, култура.

Лични събития и преживявания, в живота ми ме свързват дълбоко с темите за психичната болест и смъртта. Това е и основна причина, поради която, за мен, в годините, семейството се е изградило като много важна ценност и основополагащ стълб. Партньорските взаимоотношения са любима моя тема, а и поле за работа, жената и мъжа, и ролите им в двойката, както и пътя към любовта, помежду им. Омъжена съм. Имам три деца. Две от първия ми брак и едно от втория. Вярвам, че всички трябва да живеем своята истина с чест и достойнство и стремеж към справедливост, споделеност и отдаденост на семейството и общото, в което сме заедно.

Основател съм и председател на УС на Сдружение "С любов към психичната болест" Това сдружение е част от вярването ми, че всеки трябва да даде своя дан за обществото и страната си, за да спомогне с труда си тя да стане едно по - добро място за живеене.

Аз се казвам Александра Иванова и водя групата "Да сготвим заедно: С грижа и любов" към сдружението. По професия съм дигитален маркетинг специалист и съм съосновател на маркетинг агенция. През последните години търся нещо много важно за себе си. Щастието.

Винаги съм смятала, че живота ми е перфектен. До себе си съм имала добри приятели, мили родители, приятна работа, както и един чудесен партньор. Абе, казвам ви - перфектен живот...Картинка! Изобщо не ми се връзваше, че това щастие още не се е появило. На негово място усещах тревожност, страх, самота. Тялото ми даваше постоянни знаци, че нещата не са добре. Какво искаш тяло, нали те мажа с крем, нали те храня с био краставици? Защо не си щастливо...?

И така докато не дойде момента, в който осъзнах колко е кратък живота. И реших да спра да се оглеждам за щастието, а да го повикам. Така тръгнах на терапия при Ани Дюлгерска.

С помощта на Ани и сдружението осъзнах, че съм сложила розовите очила, които ми пречат да видя истинското, да бъда себе си, да се отворя към живота и да приема и негативите в него. Затова се и криех някъде там, където няма да бъда оценявана и истински видяна.

Е, смея да кажа, че свалям розовите очила и започвам да се задвижвам. Вече съм решена да спра да бъда страничен наблюдател и да се покажа, да се включа и да дам от себе си. С доброто и лошото. Моето си е. Както след студена и тъмна нощ изгрява топлото слънце, така и след живот, изпълнен с несигурност и тревожност аз ще се покажа с всичката топлина, която знам, че мога да дам на себе си и всички вас! И така ще повикам щастието.

Здравейте, аз съм Ани Желязкова и водя групата "В градината на Ани" към сдружение "С любов към психичната болест". От 16 години работя като програмист и съм създател на нашия сайт.

От малка се увличам да наблюдавам и анализирам поведението на хората около мен. Израснах плаха и неуверена и някак имах нужда да знам как мога да се впиша в света и да намеря мястото си в него. Баща ми беше зависим към алкохола, живях с него до 6-тата си година. Въпреки, че успях да се реализирам в професията си, да срещна прекрасен човек, за който да се омъжа аз все още се усещах несигурна и плаха, рядко бях щастлива. А когато се родиха и двете ми момичета и дойде моментът да поема отговорност за грижите и възпитанието им, аз изпаднах в депресия. Това беше момент, в който ми се наложи да преразгледам цялата си ценностна система и да започна отначало. Тогава срещнах Ани и с нейна помощ бавно и постепенно започнах да разбирам конфликтите в мен, започнах да осъзнавам че съм усвоила добре порокът на баща ми макар и не към алкохола, но към всичко останало. Бях зависима от мнението на другите, опитвах се да контролирам поведението и мислите на всеки, който ми беше важен пренебрегвайки собствените си граници и нужди. Търсех така заветната сигурност, която да ми позволи да се отпусна и да се усетя щастлива.

Алкохолизмът е болест в семейството и всеки от членовете му има своят принос. Моят принос беше, че не полагах усилия да се уча, да се развивам и да порасна, нещо да променя. Животът ми минаваше по течението без конкретна цел и посока. Разчитах другите да свършат всичко вместо мен, а аз само отстрани да гледам и да казвам какво ми се иска. Имах си и чудесно оправдание за бездействието си - баща ми беше алкохолик. Превърнах се в една безотговорна млада жена, която все още беше дете, неспособна да се отпусна в нито една връзка или приятелство. Превръщах и най-малкият отказ от някой в драма, приемах го като тотално отхвърляне и бях убедена, че никой не ме разбира и всички са ми длъжни, защото аз страдах.

Благодарение на работата ми с Ани бавно но сигурно започнах да пораствам и малко по малко да поемам отговорност за действията и решенията си. Научих се и все още се уча да разчитам на себе си. Постепенно дойде и доверието, че мога да се грижа за себе си и да се справям с проблемите си. Дойде и така търсеното от мен спокойствие и отпускане в компанията на близки за мен хора. Усетих се човек! Не съм се справила с всичките си зависимости, но път напред има и вървя по него стъпка по стъпка.

Участвам в сдружение "С любов към психичната болест", защото истински вярвам, че щом аз успях да намеря вярната посока, то всеки от нас може. Пътят е трънлив и труден и изисква усилия за промяна, но сега вече знам, че промяната е възможна и когато намериш себе си нещата стават различни. Много бих искала да съм част от пътя към щастието и на други, за да вървим заедно напред, с подкрепа, вяра и любов.

Казвам се Йоана Мичева и съм филолог по образование. Повече от 20 години съм търговски представител на козметика. Мисля, че причината да се задържа толкова дълго на тази работа е интересът ми към хората, желанието ми да общувам, да помагам, да създавам връзки между тях.

Отдавна търся истината за смисъла на живота и за себе си. Изучих се, после ме повлече голямата любов, роди се дете. Заживях нормално... години наред. Някак когато обичаш или си мислиш, че обичаш, спираш да търсиш. Неспокойството и тревогите остават на заден план, а да се справяш с живота на преден. И изведнъж БУМ. Мъжът ми се влюби в приятелка...
Разделихме се.

Това беше толкова голям стрес за мен, че животът се срути под краката ми. Месеци наред страдах, но бях млада. Трябваше да се грижа за сина ми. Приятели ме подкрепиха в работата. Животът ми даде шанс. И съм благодарна! Тогава се върнаха и моите търсения. Посетих много семинари, различни духовни учения. Завърших курс по китайски и класически масаж, рейки... Занимавах се години с цигун и тай-чи. Какво ли не направих, за да се почуствам по-добре. Но някак винаги над мен висеше един дамоклиев меч. Сестра ми е с психично заболяване и един ден ще трябва да се грижа за нея. И това се случи. Преди малко повече от година майка почина и сестра ми дойде при мен. Ами какво да ви кажа... направо се сринах... животът ми спря. Оказах се неподготвена за това, за което се подготвях цял живот. И сега сякаш започвам от нулата. Открих Ани и Сдружението. Тя ми подаде ръка. И в мен се появи надежда, че животът ми има шанс и може да започне отново.

Затова бих искала започна нещо ново, за което съм мечтала отдавна. По-скоро да го започнем заедно. Получих много, искам и да дам.

Ще се представя извън групата с псевдонима Славия (от „славянски“) – понастоящем съм изследовател на художественото творчество, фолклора и обредната култура на славяните, както и на техните езици.

Още ранното ми детско влечение към словото и различните му комуникативни роли, както и последвалото филологическо образование, ме мотивираха да търся и да се развивам в посока на фолклора и влиянието му върху човешкия емоционален свят. Представях си, че като порасна, ще стана учителка и ще уча децата, за да са готови за живота. Така и стана. Успях да се реализирам…е, не точно както съм си го представяла, в общи линии постигнах желаното, въпреки че не се борих достатъчно и предпочетох сигурността пред удовлетворението. Ето защо не се радвах на постиженията си, на малките крачки, на дребните хубави моменти по пътя. Наред с това създадох семейство, но там всъщност пак бях сама.

Като единствено дете в семейството ми и пасивния характер на родителите ми, не съм имала възможността да израсна в конкуренция, да се преборя за важните неща, да страдам от отстояването си тогава, когато губя, както и да се радвам, щом побеждавам. Родителите ми се грижеха да порасна физически здрава, обичаха ме, дадоха ми най-доброто от себе си, което съвсем не бе достатъчно, за да ме превърнат в осъзната и независима личност. Спомням си, че когато си играех с други деца, често исках аз да съм водеща, аз да бъда лидер, както беше у дома, но се чувствах отхвърлена. Струваше ми се, че не ме харесват и че ме отбягват. А в семейството ми беше обратно - бях приета, там не се налагаше да правя нищо, за да получавам и да бъда призната. Наред с това имах високо мнение за себе си.

С времето се оказа, че съм слаба като характер - моята осъзнатост да отстоявам себе си и да приемам чуждия отказ достойно, всъщност бяха нулеви. Това формира в мен една незряла, невротична и много адаптивна личност, която изобщо не знае как да бъде щастлива, как да отстоява своята територия и да уважава чуждата. Водех се от страховете си, те бяха моя сигурен ориентир в живота.

Въпреки привидно уредения живот, години наред живея в ступор, безчувствено и в страх. Преди няколко години ме връхлетяха семейни проблеми, които ме разклатиха из основи. Чрез тях всъщност видях какво съм направила с живота си, как съм избутала от центъра съществото си, робувайки на привидната сигурност, разбирателство и доверие. Бях се свързала с партньор, който да ме отхвърля, да ме държи в несигурност, напрежение и да ме обезценява непрекъснато. Питах се защо? Не го заслужавах, защото давах много в замяна! Но всъщност съм му дала всички основания да го прави. Така днес, оставяйки без почва под краката си, осъзнах, че ми предстои тежък път и битка, за да се преборя за себе си. Тогава открих Сдружението, свързах се с Ани и започнах с нейна помощ да виждам как сама съм си създала и наредила един непоносим живот. Не знам имам ли силите и времето, но съзнавам, че не желая да пия повече от горчивата чаша на заблудата за себе си и другите и има начин да се преборя.

Участвам в сдружение "С любов към психичната болест", защото вярвам, че трябва да намеря вярната посока, виждам, че другите са успели, трябва и аз да мога. Искам да намеря себе си да го заобичам първо онова малко русо момиченце със зелени очи, злоядо и уплашено, а после да му дам шанс да порасне и да се почувства сигурно и в мир със ... себе си.

Ани Дюлгерска - председател на УС на сдружение "С любов към психичната болест"

• slubovpb@gmail.com
• (+359) 889 333 168